Цвят: червено
Сорт: Сира и Вионие
Лозе: с. Изворово
Реколта: 2018
Тип бутилка: 0.75 л.
Затваряне: Корк
Алк. %: 14.5
Според класацията на Divino TOP 50:
Най-добро вино от Сакар и Източните Родопи за2021
Дегустационна оценка от ДиВино - 91 т.
Иво Върбанов освен винопроизводител е и професионален музикант. Той е водеща фигура на българската музика и култура в чужбина, удостоен е с наградата "Сребърен лъв" от Министерството на външните работи, а изпълненията му включват концерти, рецитали и камерна музика в повече от 20 държави на три континента.
Плътно и мощно вино, със забележителна структура и кадифени танини. Красиво и хармонично, със сериозен потенциал за стареене. Идеолог е Иво Върбанов, а енолог – Мария Стоева.
Лозята са до харманлийското село Изворово. Сирата е засаждана през 2006, а вионието – през 2008. От самото начало сирата се отглежда с елементи от биологичното и биодинамично земеделие. Никога не са ползвани хербициди, пестициди, листни торове и други елементи от индустриалното нещадящо земеделие, което често стандардизира характеристиките на лозовите насаждения. Сирата е със среден добив от 1,2 кг на лозичка. Вионието е от парцел под наем, който се отглежда ковенционално, но е с контролиран добив от 2 кг на лозичка.
Почвите и подпочвите на лозята се характеризират с отличен механичен състав, като глината варира между 24,9% и 50,7%. Има присъствие на карбонати от 50 см надолу и добро запасяване с хумус. Двата сорта са брани заедно в оптимална зрялост на 18 септември 2018. Вионието е набрано една седмица по-късно спрямо беритбата на същото грозде за бялото им вино.
Проведена е стандартна ферментация на двата сорта заедно без чепки с култивирани дрожди, използвани за структурирани червени вина. Виното отлежава във различни по размер български и френски дъбови бъчви второ и трето зареждане.
Ето как Иво Върбанов представя замисъла:
Идеята за това вино се роди заедно с Люк Хорнерт, като визирахме възможност след предпазливия, но много успешен опит през 2013, да създадем вино от тези два сорта. Идеята не беше да правим бледа имитация на Северна Рона, а по-скоро да проучим и разберем синергията и границите на тези два сорта в рамките на тероара на Сакар. Мисля, че създадохме едно мощно, но същевременно различно вино от чистата сира, с която сме известни. Друг елемент, който ни е интересен за проучване, е възможността за съвместна ферментация на червен и бял сорт (в малък процент). Тази винификационна практика има история в почти всяка европейска страна.
